Информация за читалището

През пролетта на 1869 г. под ръководството на учителя Симеон Подбалкански Врачанските първенци и учители в килията на църквата „Св. Вознесение“ полагат основите на Врачанското читалище и не случайно избират името му: „Българско читалище във Враца“. Схванали нуждата от извънучилищна просвета, врачани откриват към читалището освен библиотека и неделно училище за ограмотяване на възрастни и млади. Библиотека и читалня към читалището се откриват още през 1869 г. Със събраните 15 хил. гроша от дарители при учредяване на читалището са закупени списания, вестници и 112 тома книги.

Първото известие за читалището намираме в дописка от 26 април 1869 година в редактирания от Петко Рачов Славейков вестник „Македония”, бр. 25 от 17 май същата година.

Преминавайки през името „Напредък“ от 1871 г. и ученолюбиво дружество „Успех“ 1879 г., името „Развитие“ се появява в 1884 г. Това име говори за амбициите на читалищното настоятелство и членовете му да го превърнат в огнище за „нравствено и умствено развитие“, с чувство за дълг пред потомците.

Откликвайки на растящата потребност на времето, читалище „Развитие“ постепенно разширява своята дейност. В края на 1884 години, откритият от Васил Кънчов народен университет, в продължение на десетилетия извършва благородна просветителска работа.

В началото на ХХ-ти век е основана и театрална трупа от младия учител Васил Иванов, през 1932 г. – детски театър, а през 1938 г. – Драматичен театър, който работи в тази сграда до 1978 г.

Създаденото през 1909 г. музикално общество обединява всички любители на музиката в града. През 1931 г. се създава общоградски симфоничен оркестър под ръководството на Никола Иванов, а през 1937 – музикално училище. Продължител на оркестъра в годините напред е Държавна филхармония-Враца. Като връх в подема на музикалния живот е създаването на Врачанската самодейна опера през 1953 г., която на 2 май 1954 г. представя за първи път „Травиата“. В продължение на 15 години са поставени 18 опери и оперети за възрастни и 2 детски оперети. Днес традициите на музикалното общество продължава смесеният хор „Орфей“ и Симфониета Враца.

На 1 януари 1924 г. е открито и читалищното кино под ръководството на тричленна комисия начело с инж. Владимир Орозов, като то работи до 1948 г., когато е одържавено. За съхраняване на културно-историческото наследство на нашия град към читалището е основано археологическо дружество. През 1941 г. е открита и читалищна музейна сбирка.

От 1 декември 1950 г. води началото си Детска школа по изкуствата с направление музика, а по-късно балет и изучаване на чужди езици.

През 1959 г. е основан Ансамбъл за народни песни и танци „Вратица“. Повече от 600 самодейци под ръководството на 30 художествени ръководители са преминали през неговата школа и разнасяли славата на Враца на територията на три континента – Европа, Азия и Южна Америка.

Духовият оркестър е създаден през 1962 г. Той е наследник на богатите традиции, създадени в този край от военните духови оркестри и Дико Илиев. Повече от 120 музиканти със своите 7 диригенти през годините създават удоволствие и наслада сред зрителите и слушателите от множество градове в страната и 10 държави в Европа.

Във 1980 г. е създаден квартет „Лотос“ – група за стари градски песни, която е носител на множество награди от редица фестивали в страната, но за съжаление през 2015 г. съставът приключва своята дейност.

От зората на своето създаване, та до ден днешен, читалище „Развитие“ остава инициатор на редица прояви, които се превръщат в традиционни културни празници на града, каквито са Ботеви дни, Денят на освобождението на Враца от турско робство. Читалищните дейци първи поставят идеята за издигане паметник на лобното място на Христо Ботев, който по-късно е изграден на връх „Околчица“.

Днес, в дните на равносметка, погледът към миналото ни изпълва със заслужена гордост и самочувствие, а днешните постижения на читалищните колективи: библиотеката, Представителен смесен хор „Орфей“, Духовият оркестър, Детската школа по изкуствата, АНПТ „Вратица“, ни вдъхват надежди за бъдещето.

През 1909 г. възниква идеята да се създаде музикално общество във Враца. То трябва да обедини около читалище „Развитие“ всички любители на музиката в града. Инициатори са Анто Бояджиев, Невена Бояджиева и Никола Манков. Музикалното общество е наречено „Орфей“. За пръв председател е избран Методи Маждраков. Връх в подема на музикалния живот е създаването на Врачанската самодейна опера през 1953 г. Инициатори са Ангел Ангелов, Донаган Андреев, Петър Тодоров, Жана Новкиришка, Димитър Шонев. Създаден е оперен хор от 60 души под диригентството на Иван Йончев. В продължение на 15 години хорът участва в представянето на 18 опери и оперети за възрастни и две детски оперети.

Днешният Смесен хор „Орфей“ е последовател на една благородна традиция и продължава да гради музикалната култура на гр. Враца. За постигнати високи резултати още през 1974 г. колективът получава представително звание. Лауреат е на III, IV, V, VI и VII Републикански фестивали на художествената самодейност. Хорът е обичан и се ползва с голям авторитет в нашия град, от множеството концерти и изяви изнесени пред Врачанската публика. Ето някои от тях: традиционните концертите посветени на Великден, 24 май, 1 ноември – Ден на народните будители, Коледни концерти, съвместни концерти с хорове от Благоевград, Ботевград, Велинград, Кюстендил, Пловдив, Смолян, от гр. Върнячка Баня и гр. Суботица – Р. Сърбия, от гр. Йонава – Република Литва.

Историята на Детската школа по изкуствата започва от 1 декември 1950 г. като детска музикална школа с три отдела: цигулка, акордеон и пиано, като занятията се водят в сградата на читалището. Пръв директор на школата е Пеко Тодоров, а от 1951 до 1988 г. с известно прекъсване директор е Донаган Андреев. Той става инициатор за подготовката и изработването на Правилник за дейността на детските школи в България. През 1957 г. се откриват още две звена: за езиково обучение и за балет.

През учебната 1975/76 г. е поставено началото на съвместни концерти на малките инструменталисти със симфоничния оркестър. През 1976 г. трите звена се обединяват в Детска школа по изкуствата. В нея работят изтъкнати педагози и преподаватели: Любомир и Лиляна Кадиеви, Светослав Манков, Синилга и Цанко Бозайникови, Людмил Брайков, Асен Гаврилов, Димитър Спасов и др. Благодарение на тях повече от 100 възпитаници на школата продължават своя професионален път като изпълнители в симфонични оркестри, музиковеди, композитори, педагози, диригенти.

Създаден през далечната 1962 г. от един от най-талантливите ученици на Дико Илиев-Димитър Асенов (Диди), духовият оркестър повече от 50 години радва с изпълненията си своите почитатели и любители. От тогава до сега историята му е писана от няколко поколения безкористни читалищни дейци и любители на музиката. Повече от 120 музиканти са отдали своя ентусиазъм и желание за непрестанното развитие на оркестъра. Съществуването му не би било възможно без неуморния труд на неговите диригенти: Димитър Панов, Петър Ганев, Венелин Георгиев, Мирослав Хафузов, Стоян Стоянов. От 2002 г. негов ръководител е носителят на Наградата на Враца и почетен гражданин – Бойчо Димов. Оркестърът се състои от 21 оркестранти. Той е добре балансиран и окомплектован. Достигайки своята творческа зрялост, оркестърът е изградил богат и разнообразен репертоар от различни стилове и епохи: барок, класика, романтизъм, както естрадна и танцова, така и филмова и джазова, балканска и национална народна музика, включваща непреходните Дико Илиеви хора и маршове. Концертите на открито пред читалището през пролетно-есенния сезон събират стотици почитатели на този вид изкуство.

Основан през 1959 г. от група ентусиасти начело с изтъкнатия български хореограф г-н Иван Тодоров танцов състав, преминал през изискванията на времето състава прераства в Ансамбъл за народни песни и танци „Вратица“. Изграждал през всичките години досега своя репертоар на основата на голямото разнообразие и богатство на българския фолклор от всички региони на страната, ансамбъла няколко пъти завоюва званието „Представителен“-за първи път през 1974 години, а за последен път то е потвърдено през 2011 г. на Националните прегледи на ЦИОФФ – България. Повече от 600 самодейци: танцьори, певци и оркестранти са преминали през школата на ансамбъла.

В читалището работят и се обучават повече от 500 професионалисти и самодейци. През 2009 г. читалището е носител на Наградата на Враца, а през 2011 г. е наградено със „Златна значка Златна книга“ от Съвета на Европейската научна и културна общност за принос към развитието на българската култура.

В душите на поколения врачани е скътан светъл спомен за читалище „Развитие-1869“, което е играло и продължава да играе огромна роля за духовния напредък на града ни. То си остава самобитно средище на култура и изкуство, място за изява на таланти, за общуване с книгата, за естетическа наслада, една неповторима съкровищница за народностни традиции и български дух.

"Проект „Culture Green (Култура в зелено)“ e съфинансиран от Европейския Съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие в рамките на Програмата Interreg V-A Румъния-България".
Стойност на съфинансирането от ЕФРР: 1 256 574.43 Евро.

"Съдържанието на тази  интернет страница не представлява непременно официалната позиция на Европейския Съюз. Отговорност за съдържанието на тази страница носят единствено нейните автори."
www.interregrobg.eu