История на Враца

Данните от археологическите проучвания и изворите показват, че територията на Враца и областта се населява още през 6000 г. пр. Хр. Основен поминък на населението са земеделие и скотовъдство, а по-късно грънчарство и меден рудодобив. И днес археолозите откриват медни и бронзови изделия на труда, оръжия и накити, изработени вероятно с материал от мина „Плакалница“.
В периода VII-VI век пр. Хр. на територията на днешна Враца се заселва тракийската племенна общност на трибалите. Предполага се, че именно тук е била и тяхната столица. От този период датира и едно от най-големите тракийски съкровища, откривани на територията на България – Рогозенското съкровище. Съкровището е съставено от 165 сребърни съда, някои от които с позлата. Голямата част от Рогозенското съкровище, днес се съхранява в Регионален исторически музей във Враца, а 15 съда от него се намират в Националния исторически музей в София.
Краят на надмощието на трибалите на Врачанско идва през 28 г. пр. Хр. с началото на римската експанзия по тези земи. Така, за период от близо 400 г. Враца става част от Римската Империя.
През периода на Средновековието градът носи името Вратица. Намиращото се в полите на Западна Стара планина селище има важно значение по време на Втората българска държава. През този период градът се разширява и се превръща в занаятчийски и търговски център. Според легендите, при османското нашествие, използвайки естествените възможности на района и здравите стени на крепостта, селището дълго време успешно се отбранява под ръководството на Радан войвода. В годините на турското управление Враца е гарнизонно селище и пътна станция.
В периода на Българското Възраждане Враца се превръща в голям занаятчийски, търговски и административен център. Изворите сочат, че продукцията му (абаджийство, кожарство, златарство) намира място на пазарите и тържищата на Лион, Виена, Букурещ и Цариград. В този период градът процъфтява, строят се храмове, училища и богати къщи, собственост на местните търговци и просветни дейци.
По време на Априлското въстание Враца е център на Трети революционен окръг с главен апостол Стоян Заимов. Въстание в този окръг обаче не избухва поради големия брой османски войски, съсредоточени в региона.
Градът е освободен от турска власт на 9 ноември 1877 г.
В годините след Освобождението на България през 1878 г. Враца се превръща във важен производителен център, в който традиционното занаятчийство прераства в индустриално производство. През 1896 г. в града е открита опитна станция по бубарство. По-късно тя прераства в Държавна образцова бубарница. Качеството на произвежданата във Враца коприна намира международно признание и през 1903 г. към Демонстративната бубарница е създадено първото в България училище по копринарство и тъкачница за копринени платове.
През 1883 г. врачанинът Мито Орозов създава предприятие за производство на превозни средства. Предприятието произвежда двуколки, кабриолети, файтони, коли за търговски цели и шейни. Освен това, Враца и околността стават известни и със своите вина.
На 30 септември 1923 година, след пожар във военен склад, изгаря голяма част от града. Враца пострадва и от бомбардировките по време на Втората световна война.
Днес градът е административен и стопански център на община Враца и област Враца.