„Туризъм и култура за ценители“

 

 

 

Маршрут 3 „Туризъм и култура за ценители“

Незабравимите места, скрити в позабравените източноевропейски територии – кога и къде може да усетим автентичността на региона

 

НА ЮГ ОТ р. ДУНАВ – КАКВО ЩЕ НИ РАЗКАЖЕ ВРАЧАНСКИЯТ КРАЙ

БИТ И КУЛТУРА

1. Читалище „Развитие“, Враца

(GPS координати: 43º12’09.90”С, 23º32’56.89”И; тел.: 092/ 62-47-40; 092/62-15-73)

Читалище „Развитие“ е едно от най-старите читалища в страната. Основано е през 1869 г. по инициатива на учителя Симеон Подбалкански. Първоначално се нарича „Българско читалище във Враца“, а през годините преминава през различни имена, докато през 1884 г. се появява името „Развитие“. Постепенно разширява дейността си и от място за учение и ограмотяване, то се превръща в културно средище, към което функционират театрална трупа, музикално общество, кино, археологическо дружество, музейна сбирка, детска школа по изкуства и др. Сградата, в която се помещава читалището днес, паметник на културата, е построена в периода 1939 – 1941 г. с дарения на родолюбиви врачани. Елена и Тодор Балабанови даряват дворното място в центъра на града, където е издигнато зданието.

2. Етнографско-възрожденски комплекс „Св. Софроний Врачански“, Враца

(GPS координати: 43º12’05.40”С, 23º33’02.95”E, тел.: +359 92 627 097; www.vratsamuseum.com; vratsamuseum@mail.bg)

Работно време: Понеделник – Петък 9.00 ч. – 17.30 ч.; Почивни и празнични дни 9.00 ч. – 12.00 ч.; 13.00 ч. – 17.30 ч. Между 12.00 и 13.00 с предварителна заявка; Безплатен ден: Понеделник

Комплексът представя традиционния бит, култура и занаятите, практикувани в Северозападния регион на България от края на XIX до средата на XX в., които се разкриват в експозициите на три възрожденски къщи, изградени в характерния за района стил – къщата на фамилия Хаджитошеви, къщата на Иван Замбин, къщата на Григория Найденов, църквата „Св. Възнесение“ и училище „Възнесение“.

Експозицията в сградата на училище “Възнесение” показва етнографски процеси и явления, които са организирани тематично и са подредени по сезонни цикли, както е бил организиран животът на населението по тези земи. Могат да се видят традиционни зимни облекла, оръдия на труда, свързани с домашните занаяти – обработка на тъкани, плетачество, шивачество и др. и експонати, свързани с най-важните народни празници през зимата – Коледа, Васильовден, моминско ладуване. Показани са оръдия на труда, свързани с обработването на земята – оран и сеитба, както и предмети, свързани с многообразието от пролетни празници – Баба Марта, Лазаровден, Великден, Гергьовден. Представени са експонати, показващи активната работа по прибиране, обработка и съхраняване на реколтата, но също и подготовката за есенните панаири – грънчарски, житен, говежди. Разгърната е и темата за „Врачанската традиционна народна сватба”. Показаното традиционно народно облекло в експозицията е подредено по етнически и локален принцип. Гостите могат да видят още музикални инструменти, снимков материал, текстове-експонати, представящи празничния живот на врачанското население, както и развитието на духовата музика, която толкова силно навлиза в бита на хората, че изменя облика на празничния му живот. Отделено е специално внимание на градския бит и ежедневието на градското население.

Не трябва да се пропуска и Експозиция във Възнесенската църква. Църквата е най-старият храм във Враца и там съхраняват ценни икони, рисувани от известни български художници. Иконостасът е забележителен паметник на приложното изкуство. Царските икони са дело на Димитър Зограф (брат на Захарий Зограф), а най-старите икони, изписани от Зограф Йован, са датирани от XVII в. Използваните похвати, детайлите при иконописта и някой особености, дават основание да се говори не само за ювелирна и книжовна школа във Враца, но и за врачански стил в иконописта.

3. Регионален исторически музей Враца (пл. „Христо Ботев” №2 в гр. Враца, тел.: +359 92 620220;  www.vratsamuseum.com; GPS координати: 43^о12‘02“С; 23^о32‘50“И)

Работно време: Понеделник – Петък 9.00 ч. – 17.30 ч.; Почивни и празнични дни 9.00 ч. – 12.00 ч.; 13.00 ч. – 17.30 ч. Между 12.00 и 13.00 с предварителна заявка; Безплатен ден: Понеделник

Част от двореца на културата във Враца, регионалният музей е една от малкото сгради в страната, която е специално проектирана и изградена за нуждите  на музей. РИМ Враца разполага с множество експозиции „Археология“, „Тракийски съкровища“, включително в отделна зала „Рогозенско съкровище“, най-голямото тракийско съкровище, откривано по нашите земи. В отделни експозиции са представени важни образци и експонати от история на България през XV-XIX в. и Нова история. Интересна част представлява експозицията „Zn Art – музей от хартия“, с многослойни реконструкции на избрани експонати от български музеи, оригинали от праисторическата и античната епохи, паметници на културата от по-ново време и авторски творби. Една от най-новите експозиции в музея „Лапидариум“ е изградена на открито и показва четирицветна четирицветната мозайка от с. Галатин, архитектурни детайли, надгробни ари и епиграфски паметници от римската епоха, късната античност и българското средновековие.

СИМВОЛИТЕ НА ВРАЦА

3. Кула на Мешчиите (център на град Враца)

Една от известните забележителности и символ на Враца, Кулата на Мешчиите е построена като жилищно-отбранително съоръжение през XVI в., в края на XIX в. е преустроена в часовникова кула. В кулата не може да се влиза, но може да се разгледа отвън целогодишно.

4. Куртпашовата кула (център на град Враца)

Кулата е построена през XVII в., но архитектурата ѝ е взаимствана от късното българско Средновековие. Отворена за посещение, като на първия етаж функционира музеен бутик за продажба на сувенири и копия на музейните експонати.

5. Скални рисунки край с. Царевец (Скален венец, южно от село Царевец; GPS координати: 43^о08‘13“С; 23^о47‘06“И)

По южните склонове на хълмовете Средния камик и Говедарника, край с. Царевец са скрити уникални по рода си и слабоизвестни средновековни надписи. Счита се, че датират от XVI до XIX в., което ги прави единствените в България, събрани в толкова дълъг период от време. Рисунките могат да бъдат видяни в повечето ниши и пещери, както в ниското, близо до реката, така и в по-високите части на местността.

Сред изображенията се открояват тези на животни, показващи сцени на лов с елени, сърни и коне. Човешките фигури са силно генерализирани и на места са изрисувани с типично „бойно снаряжение“ – лък и копие. Често откриващ се мотив са свастикоподобните изображения, за които се смята, че са символи на слънцето, свързани с вярата преди появата на християнството.

Някои експерти считат, че мястото е свързано с „романтични срещи“ и стария обичай за събиране на „биле“ през пролетта. За това свидетелстват надписите, по-голямата част от които са писани през пролетните сезони.

6. Средновековна църква „Св. Никола“ в село Царевец (центърът на село Царевец; GPS координати: 43^о0‘41“С; 23^о48‘06“И)

Единственият по рода си и запазен в този си вид зидан иконостас в България се намира именно в църква „Св. Никола“. Иконите са нарисувани направо върху темплона. За старата църква в с. Царевец легендите казват, че е построена преди повече от 800 г. В действителност архитектурният ѝ стил и начинът на изграждане говорят за края на ХІV и началото на ХVв. Обявена е за паметник на културата от национално значение през 1965 г.

7. Подземна църква „Св. Николай“, Враца (Център на гр. Враца, пл. Христо Ботев, в двора на храм „Св. Николай Мирликийски“; тел: 092 / 62 03 03; работно време: Понеделник – неделя: 08:00 – 18:00 ч.)

Една от малкото запазени изцяло подземни църкви в страната, изградена е през XVI в. от болярина Георги.  Легендата раказва, че той я построява по молба на дъщеря си, която се омъжва за богат търговец в Цариград. За да ѝ бъде опростена смяната на вярата, тя отправя молба за построяването на православен храм.

Изградена е по всички изисквания на Османската империя за християнските храмове – да не надвишават височината на турчин, качен на кон. Вкопана е на 6 метра под земята, дълга е 7 метра и широка близо 4.

 

 

НА СЕВЕР ОТ ДУНАВ – КАКВО ЩЕ НИ РАЗКАЖЕ ПИАТРА-ОЛТ

РУМЪНСКИЯТ БИТ И КУЛТУРА ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

1. Окръжен музей Олт (в гр. Слатина, окръг Олт, ул. Ана Ипътеску №1, Тел.: +40 249 415 279; GPS: 44^o25’48”С, 24^o21’36”И)

С четирите си експозиции и над 25 000 артефакта, музеят разкрива бита, културата и цивилизацията, която се е развивала в окръга. Сред експонатите са подредени известните овчи кожи от Вадастра, килими от Олт, колекция от керамични съдове от Обога, Корбени и Роман и колекция от писани яйца от Обога. Има колекция с над 260 покривала – килими, покривки, юргани, декорирани в разнообразна цветова гама. Могат да се видят още предмети от времето на Гето-Дакия, Римската империя и такива, показващи връзка с Византийската империя, както и да се проследи живота на владетелите в окръг Олт през Средновековието. Интересен факт е, че към музея функционира лабораторията за реставрация, където се обработват керамични и метални предмети.

2. Църквата „Св. св. Николай и Григорий“ (Осика де Сус, Румъния; biserici.org; GPS: 44^o16’59”С, 24^o18’52”И)

Интересен е обликът на църквата построена от болярина Николае Гречану през 1787 г., с червени тухли и керемиден покрив. Първоначално към нея има и кула с камбанария, която по-късно е съборена. През годините църквата се разрушава под влиянието на времето и на земетресенията, но е възстановена от семействата, които живеят в селото.

3. Древноримски град Ромула (Решка, Добрословени, окръг Олт, Румъния; GPS: 44^o10’21”С, 24^o23’42”И)

Ромула е древноримски град и столица на Римска Дакия (Дакия Траяна), една от римските провинции на Балканите. Останки от него могат да се видят в днешното село Решка. Ромула е изграден върху останките на по-ранно дакско селище, наричано Малва. Градът е разполагал с два реда укрепления и два каструма^[1], където временно са настанявани войници

4. Музеят Романаци (ул. Янку Жиану 26, Каракал, окръг Олт, Румъния; GPS: 44^o06’34”С, 24^o20’52”И)

Работно време: Понеделник – четвъртък: 8:00-16:00; Събота, неделя: 09:00 – 13:00; Петък – почивен ден

Музеят Романаци разполага с четири експозиции – Археология и история, Мемориален кът „Янку Жиану“, Изящни изкуства и Етнология. На входа на музея има Лапидариум, в който посетителите могат да видят саркофази, гробници и плавателни съдове. Най-забележителният експонат е саркофагът на Юлий Юлиян, покрит с красиви орнаменти. Специалната колекция от скъпоценни камъни е особено атрактивна за посетителите. Римските бронзови статуи също заслужават внимание – сред тях има такива на богините Диана и Фортуна, бог Юпитер и др.

5. Крепостта Сучидава (на пет километра от град Корабия в окръг Олт, село Челей; GPS: 43^o45’54”С, 24^o27’31”И; тел: +40 249 561364; работно време: Вторник – неделя: 10:00-18:00)

Сучидава е дакски и дакско-римски древен град, разположен на левия бряг на р. Дунав, където днес се намира Корабия. Счита се, че тук е построена първата християнска базилика в Румъния. Открити са още основи на мост, който е пресичал река Дунав, построен от Константин Велики, за да свърже Сучидава с Ескус (древноримски град на южния бряг на р. Дунав, в близост до днешното с. Гиген). Мостът, известен като Константиновия мост е бил дълъг над 2400 м – един от най-дългите за времето си.

Особено интересен е „тайният кладенец“ на крепостта, който най-вероятно е изграден с цел да подсигури снабдяването с вода на населението по време на обсада.

 

КОГА ДА ПОСЕТИМ РЕГИОНА

МИНАЛОТО НА ВРАЧАНСКИЯ КРАЙ – ПОСЛАНИЕ КЪМ БЪДЕЩЕТО

Да се докоснем до идентичността на врачанския регион – краеведски разходки, творчески работилници, възстановки. Тази възможност ни предлага Регионална библиотека „Христо Ботев“, която ежегодно през месец март реализира Програма „Роден край” – направление „Традиция и съвремие” и има за цел да окуражи населението да се докосне до културно-историческото наследство. През месец септември в същата библиотека се провежда и Ден на краеведа, посветен на различен историк, краевед с изложба на лични книги и вещи, дарени на библиотеката. Изложбите са подредени така, че всеки един гост да може да разлисти изчете всеки един от експонатите. През ноември всяка година там се провежда и Регионална краеведска конференция – „Миналото на родния край – послание към бъдещето”. Традиционно участие вземат изследователи от близките области и се представят разработки на историци, краеведи, библиотечни специалисти, учители, журналисти, студенти и ученици. Всяка година темата на конференцията е различна и свързана с различен аспект от бита, културата и обществения живот на хората в този край.

МИНАЛОТО ОЖИВЯВА

В рамките на два дни през месец юни в пещерата Леденика се провежда Национален фолклорен събор, който включва танцови и певчески групи за автентичен и стилизиран фолклор и индивидуални изпълнители. Представят се и ръчно изработени творби и изделия на занаятчии и майстори от цялата страна. Кулминацията на събора е провеждане на традиционна северняшка сватба, на която се настаняват над 1000 гости. Единственото условие за участие в ритуала е всеки желаещ да е облечен в традиционна народна носия или да носи дрехи с фолклорни елементи.

ФЕСТИВАЛИТЕ В ПИАТРА-ОЛТ

 „Дървото на живота“ е еднодневен фестивал, който се провежда ежегодно в град Балш, едновременно в няколко точки – библиотека „Петре Пандреа“, паметник на героите на р. Олтец, популярното пристанище и др. Основната цел на фестивала е популяризирането на традиционни за румънския и бит и култура танци, песни, занаяти. Започва с панаир на занаятите, продължава с отдаване почит на загиналите с венци и цветя на паметника на героите по повод Националния ден на героите и завършва с представление на фолклорни ансамбли.

Интересен е Денят на Скорничещ, известен като Празник на хляба, когато през септември, жители и гости на града да получат частица духовен заряд, връщайки се към корените и традициите за месене на хляб, както и да се забавляват с артистичната програма, предложена от организаторите. Специален момент е награждаването на двойки, празнуващи златна сватба в съответната година. В Шербанещ се провежда  Празник на жътвата през месец юли в деня на Свети Илия. Всяка година има пищна изложба от печива, замесвани за обреди, обичаи, различни празници – хляб за булката, хляб за свекървата, колаци, козунаци и др.

„От Драганещи към долината“ е фолклорен фестивал за стихове и песни и се организира от културен дом „Илеана Константинеску“ и община Драганещи-Олт през септември. Целта му е да преоткрие красивите румънски поеми и балади, както и да даде възможност за утвърждаване на добрите вокални изпълнители от цялата страна

 

КЪДЕ ДА ОТСЕДНЕМ:

Регион Враца

Хотел „Хемус“ (център на гр. Враца); Туристически комплекс „Леденика“ – в непосредствена близост до пещерата „Леденика“; Семеен хотел „Кипарис“ (местността „Учителски колони“ на 14 км от гр. Враца); Хотелски комплекс „Хъшове“ (в живописна местност близо до Ботевата алея); Семеен хотел „Фламинго“ (на 750 м от центъра на град Враца); Семеен хотел-арт „Зора“ (в непосредствена близост до центъра на града); Семеен хотел „Момина сълза“ (с. Згориград, на 4 км от пещерата Леденика и на 20 км от Враца); Хотелски комплекс „Чайка“ (по пътя за прохода „Вратцата“, на 500 м от центъра на Враца); Хотел „Лева” (на 5 мин пешеходно разстояние от центъра на Враца).

Регион Пиатра-Олт

Bulevard Prestige 3* – център на Слатина; Parc hotel 3* (на 500 м от центъра на Слатина, на 50 м от градския парк); Zytto hotel 3* (Разположен е на 1 км от центъра на Слатина и на 2 м от жп гарата); Senator hotel 3* (на 1 км от центъра на Слатина); City hotel 4* (на 500 м от центъра на Слатина), Конна база Епона, Бобичещ.

 

СЪПЪТСТВАЩИ ОБЕКТИ:

Ако имате време и желание за още от духа и историята на региона може да посетите Художествената  галерия „Иван Фунев“ (част от Регионалния исторически музей, с над 2000 творби – живопис, скулптура, графика и приложно изкуство), Къщата- музей „Баба Илийца“ (изградена специално в памет на смелата баба Илийца, в близост до родният ѝ дом, в автентичен за района архитектурен стил, може да видите един най-забележителните експонати в музея – родословното дърво на баба Илийца). Интересен обект в центъра на град Враца е Могиланската могила. В нея са открити три гробници. Едната е ограбена през Средновековието, но втората и третата, обаче, са добре запазени и във втората са открити колесница с два впрегнати коня, един самостоятелно поставен кон и вероятно прислужница, погребана с господаря си, а в последната гробница са намерени две тела – на мъж и жена, за които учените имат основание да смятат, че принадлежат на тракийска принцеса и войн.

 

 

[1] Каструм е военно укрепление, изградено върху една основа, характерно за Римската империя